Untitled photo

У царството на трибалете ултра

Днес ще Ви разкажа за едно страхотно приключение по изненадващо неизвестно трасе в Северозапада… то ще е разказ и за мързела и мърлявщината, която всеки един от нас носи, както и трагедиите, които могат да причинят.


Предистория:

Последните 2 месеца графика ми изцяло се изчисти и реших хем да се възползвам от социалната страна на състезанията, хем да се насладя на гледки, които не съм виждал. За това и вече 6та поредна седмица съм някъде. В следващото ще използвам терминологията от тук, която основно се отнася до намаляването на обема преди самото състезание:

https://www.theultrajourney.com/a-b-c-race-what-does-a-coach-mean-when-they-talk-about-an-a-b-or-c-race/

А - важно състезание

B - Не чак толкова, но важно

C - Тренировъчно

Предните 5 бяха следните:

Спринг 360 (А-race, 6h, спрях го на 52км за 4:22 часа),

Шри Чинмой (C-race, халф и половина - 32k),

Стара Загора (B-race, 10.5к/пейсър),

Търново Ултра 33 (C-race, като пейсър),

Панчарево 10к (A-race, на макс, 40:26).

Серията ще продължи с Коджа 25к (C-race, с A-race 5kmrun предния ден) и (много вероятно) 60км на Каньона (B-race)… много вероятно ще има още C-race като Sunrice Cliffs или Тракийски, Каланджа, Трън, (може би и) късото на Лудогорски и накрая задължително В100 като “A-race”, но това е не е важно. Типично покрай празниците тичам Великденски Крос (5км) в Разград, бе ми първото състезание, за това и последните 4 години съм го бягал 3 пъти (2020-та бе отложено), дори миналата година беше A-race и направих доста сериозно преставяне с 19:17, но сега съм 3-4кг отгоре и доколкото съм подобрил други неща, то не е достатъчно за да си надскоча времето там, а и миналата година 5к цел преди В100 малко ми обърка плана. Тази година важните са ми В100 и Диво Прасе 110, за това и две поредни седмици “в лютеницата” (на макс под час) никак не са специфични за тези цели. Друга подробност е, че след Търново си бях по родните земи (в Разград) и реших да забавя с повторното ходене там. Преглеждайки https://racecalendar.bg/ видях състезание, което е кръстено доста странно и описано много нелепо, но детайлната критика ще я запазя за десерт. Все пак разбрах, че става въпрос за Врачанския балкан, ще се минава през Кобилини Стени, където са ми останали очите покрай куп кадри на авери… речено - сторено. Плана беше да не съм крайно голям повервалец и да съм на средната дистанция от 30км с 1600D+/-, имах вече 3 що-годе подобни тренировки този месец и не се очакваше да има драми. Имах лек гъдел да разгледам цялото трасе, но 45k/2200D+/- (които по-скоро си 2500 денивелация) изисква по-дълга почивка, за това се точех на 30к… е в крайна сметка бях на 45к де, но за това по-долу.

Сбито за за състезанието:

Кои състезания тук са от калибъра на дългото трасе? Орехово Ултра (нещо средно между старото и новото), Пирин 38 (Старото), Коджа Кая 42к, Балканиада 44к, Хайдушки Пътеки 42… може би и още няколко. Бил съм на първите 2 и района на Балканиада съм я разхождал, нямам намерение да кажа кое е най-красиво. Това е като да отговоря дали най-хубава е Пица quattro di carne, или най-вкусна е паста болонезе, а защо не бургер с блек ангъс (или с конско) или пък пилешка пържолка с някакъв шантав сос или която и да е друга храна… пролича ли ми, че съм хем кето, хем веган? Не съм, но шегата настрана - отговора на подобни въпроси е “ДА! Дай ги всичките”.. “Кое е по-красиво” дори не е правилния въпрос - би бил, ако са на една дата, а те не са.

Има ли гледки по трасето? - о, да… може би по-разнообразни отколкото в другите. Разбира се тук са ми най-пресни спомените и е невъзможно да съм обективен. За сметка на това снимките по дефиниция са обективни, по-долу ще ги видите и “сЬеки самси прицЬеня”.

Малко Q & A за това малко познато Ултра състезание:

Издание номер: 5

ITRA Точки: т’ва па кво е?

Линк към сайта на организаторите: имат фейсбуук страница и събитие, което трябваше да пуснат втори път, че първото някак си изчезна, за това по-късно.

Официално класиране: Link до Google Drive

GPS проследяване на живо: т’ва вид сиренье ли ье? Ньема.

Съдържание на стартовия пакет: какъв стартов пакет?

Визия на тениската от състезанието: божествено, т.е. невидима, т.е. няма такава.

Как изглежда медала за всеки финиширал: пак божествено, но дават 1бр бира Пустиняк!

Официален фотограф: ко, не? Има някакви телефонски снимки де:

Локация на експото: какво е това “експо”, ядье ли се, пие ли се?

Локация на техническата конференция: локация на кое?

Старт-финална арка: линия от разсипани листа по асфалт за старт и шатра за финал.


Не се шегувам…

Маркетинг: Слаб (2) (за щастие, накрая ще се аргументирам много по-подробно)

Гледки по трасето: Силен (7)

Трудност: Голяма част от трасето е по черни пътища и не е технично. От към трудност е много по-леко от Пирин Екстрийм или Орехово (с Комините), но при средни над 50м на км си е предизвикателно: 21 от 45 км от тях имат поне 99м денивелация; нагоре или надолу. Има доста бегаеми части.


Препоръчвам ли - НЕ, поне не и преди някои сериозни организационни проблеми да се отстранят. Тях ще опиша накрая. Глезотиите като сайт, ITRA точки, стартов пакет, брандирано облекло, официални фотографи, медали, проследяване, експо, арки… бледнеят пред някои други фактори, които ще опиша накрая.


Деня преди състезанието:

Рано-рано в Петък потеглих от Пловдив за Враца, за по-красиво минах през искърското дефиле, мислех да спра и да разгледам Вазовата екопътека, но нещо не ми дойде музата да спра (посетих я на връщане).

Мислех да спирам и на Лакатник, но имаше твърде много хора и се отказах (него също уважих на връщане).

Пътя минава през Своге, точно на мястото където на 25 август 2018, заради изключително ниско качество на пътната настилка стана трагедия, при която 20 човека загинаха.


Всичко това е движено от нашата (при)родна тарикащина - да го направим по-мързеляшката или да се мине “тънка лайсна”, в случая с ниско качество материали и по-висока печалба от ремонта… мърлявщина, която в случая други хора плащат с живота си… Малко мрачно, извинявам се. Подгответе се психически, ще има още мрачни неща. Гледките нататък в дефилето ми прочистиха мислите. Ако не сте минавали от там определено трябва да наваксате.

Наближих Враца, бях стъпвал там само веднъж, преди около 8 г и бях забравил колко величествена е планината покрай града. Както един авер написа като коментар “най-красивия град в България” … подобно твърдение би породило куп спорове, но определено гледката трябва да се види наживо.

Влади Маринов беше писал във събитието, че има място в колата и ще пътува от София в Петък, та вместо да си харесвам произволен хотел го питах и отседнах на същото място. Той щеше да пристигне към 20ч, тъкмо имах време да намеря къде е това село в което стартираме, оказа се на под 10 минути с кола от Враца, само минаваш Вратцата (след малко ще има кадри). Продължих нагоре по пътя с колата. В един момент емоцията все да става стил “Wrong turn”, всичко изглеждаше толкова изоставено, но пък асфалта бе поносимо зле. Чаках да се открие гледка на север към скалния масив, но в началото имаше доста дървета. В един момент видях пролука и спрях колата. Беше време да извадя раницата с фотоапарата - като никога го бях взел. Влючих го и - мърлява история - батерията бе на “една плюнка живот”, а 2-те резервни батерии, които обикновено нося, сега не са там. Имаше достатъчно ток за няколко кадъра, но много безотговорно съм взел да се отнасям с това хоби (а с дрона е още по-безотговорно, него даже не го бях взел). Погледнах на google maps как продължава пътя и видях, че има само още малко нагоре, за това продължих. Стигнах в едно разширение където е било мина. Нагоре течеше вода по асфалта и реших да го мина пеш, не бе останало много (няма и 500м). Щракнах няколко кадъра и видях, че Влади ми е писал да ходим да вечеряме. Споделям гледката…

Untitled photo

Тук ще отворя една скоба, за нещо, което научих от коментари покрай снимката ми (телефонната) от това място - мината където бях (най-вероятно) е била причина за една от най-големите трагедии в историята на България:


“На 12 юни 1965 година известният руско-съветски специалист по контрол и експлоатация на хвостохранилища Павел Евдокимов изпраща експертното си заключение до тогавашния Комитет по химия и металургия в България, като казва, че върху низовия откос на стената на хвостохранилището има пукнатини, доказващи неговото свличане, и предупреждава, че може да се очаква катастрофа с човешки жертви и големи щети през април – май следващата 1966 г.[1]

Ход на бедствието

По време на първомайския празник на труда през 1966 г. се къса дигата на хвостохранилище „Мир“, вследствие на което Згориград и югозападните квартали по бреговете на река Лева с центъра на Враца са залети от 450 000 м³ маса от вода, кал, камъни, дървета с отровни утайки от тежки метали и цианиди[3][4]. Официално тогава се съобщава за 107 загинали, според по-късни оценки жертвите на наводнението са над 500, ранени са 2000 души, разрушени са над 150 къщи.

Photos

Отново тази пуста тема за мърлявщината и трагедиите … в случая са имали 10 месеца да отстранят проблема, но нищо… и ужасно много хора са платили цената.


Докато пътувах от селото към Враца бях “блъснат” отблизо от величието на Вратцата. Влади беше заедно с Констанс, явно са много сериозна партия по състезанията. Аз не бях особено гладен, но пък трябваше да се яде; традицията така повелява.

Напазарувахме малко неща за закуска, аз уж си бях взел по-рано, но винаги може и още - бях забравил Лимонови резанки за състезанието.

Прегледахме менюто в един бар, макар че бе изненадващо богато не всички успяхме да си харесаме и отидохме на друго заведение, където се засякох със познати лица от Пловдив, които не бях виждал отдавна. И те бяха на на туризъм в района, но следващия ден щяха да сменят посоката. Също изненадващо по-рано през деня ми писа моя колежка от Враца, покрай която съм минал като се разхождах (и се върнах 200м назад да полафим). Малък е този свят и може би има нещо положително в тези пусти социални мрежи… но обратно на масата - бири, узо, whisky… храна… не е да сме се опуквали като свини, но типично преди състезание го раздавам по-лежерно от към алкохол ... ама кой ли заблуждавам, предните 7г имах средно по 100г whisky и 2 бири годишно, нищо че тази година вече съм на около 2-3 пъти тази доза.

Обсъдихме всякакви състезания, авери бегачи, покрай лафчето Кони едвам ме нави да не съм на 30км, ами да съм с тях на 45км и така… По едно време, класическо за всякакви разговори на маса с налични питиета, стигнахме и до “сАсипаха я тая държава” или пак темата за мърлявщината и това, че у нас сме (да цитирам Кони) “с 50 години назад в много отношения” теза с която съм съгласен (и не ми харесва). Битка в която тя участва последните 4 години е доста тежка като тематика, но е поредната илюстрация на мърлявщината и безхаберието. Предупреждавам, ако са ви слаби нервите прескочете идващите редове и абзац, но по-добре недейте. Мое обобщение - много “удобно” са дефинирали част от неприятните варианти при бременност - смърт на плод или мъртво раждане (или дори смърт кратко след като се е родило детето) и всичко това минава като “абортиран плод”, а не “човешко същество”. Имаме куп аборти, но по другите показатели сме си топ… за да не играем на Развален Телефон помолих Констанс да ми го напише и ето го:

“В български контекст, голям дебат и „битка за значение и ценности“, за разликата между абортиран плод и човешко същество, провокира Наредба N 19 от 22.12.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ (обнародван в ДВ, бр. 106 от 23.12.2014г.) (Вж: Link   [достъпен 30 март 2022]) според която, критериите за „потенциална живоспособност“ са количествено завишени спрямо посочените в Наредба N 32 от 30.12.2008г. (отм.) ( Вж: Link [достъпен 30 март 2022]), а именно телесна маса при раждането 800 (завишена от 600) и повече грама и/или гестационна възраст 26 (завишена от 22) и повече г.с., независимо дали плодът е роден жив или мъртъв; или телесна маса при раждането под 800 грама и/или гестационна възраст под 26 г.с. – при условие, че плодът е роден жив и е живял поне 3 денонощия. Освен неоправдано завишените критерии в новата наредба, притеснително е разграничаването между раждане и аборт, между мъртвородено дете и биологичен отпадък (вследствие на аборт), нещо повече, между неонатална смъртност и биологичен отпадък въз основа на количествени параметри, а живият плод (който проявява признаци на кръвна циркулация) може да се окаже биологичен отпадък, ако не оцелее 3 денонощия и не покрива количествените стандарти.”


Може би не изглежда не на място в гърчопис, но битката, в която съм се впуснал аз е част от общо мащабната безотговорност и мърлявщина на родна земя, която по много показатели ни държи на ръба между “втория и третия свят” и едни 50 години назад от развитите страни. Споко, онези мои любими "експерти" от бегаческите среди днес няма да ги ръчкам, на тях ще посветен следващия ми текст.


Хапнахме му яката, понеже си следя калориите се оказах оплюскан с 1000ккал, но това е ок, предни дни бях се оминускал и трябваше да се заредя. Стегнах екипировката за утре - тръгвам по къси панталонки и блузка с дълъг ръкав, а в раницата имам яке с мембрана и тънко панталонче. Освен това поларена шапка и такава с козирка, докато наглася всичко и легна мина полунощ. Алармата бе за около 6ч, за да мога да хапна, мина няколко пъти през нулите и да стартираме в 8ч.

Untitled photo

Деня на събитието:

Събудих се в 6, минах си цялата процедура по намаляне и освежаване на запасите от храна и вода, облякох се, прегледах си всичката храна в раницата, въведох всички планирани калории във myfitnesspal… към 7ч вече бях изчерпал задачите, които мога да отметна и бях ентусиазиран да отида на място, но имахме уговорока за 7:30. Видях пост в събитието, че старта няма да е в центъра на селото (както се случва в други събития, стартиращи в село, примерно Трейл сериите), ами някъде на пътя, до пакет бира Пустиняк, ама не баш там, ами щяло да има 50м денивелация от колите до старта? Шантаво, но ок. Не се бях записал онлайн, понеже на 30к и 13к щеше да е на място, а не видях как точно се записва онлайн, а и нали уж нямаше да съм на 45км… Писах на Влади, че потеглям и тръгнах. Точно след 10 минути бях на място, имаше шепа хора, нито един познат. Получих си номера - ламиниран на който има само едно число, в моя случай 16. Влади и Кони пристигнаха с доста закъснение, добре, че не ги чаках, че много щях да се изнервя. Изсипаха се шепа листа по средата на пътя до който беше записването и това бе стартовата линия (нямаше качване). Събрахме се шепа хора - цифром и слово 11 човека, старта на другите 2 дистанции бе 2 часа по-късно. Изслушахме химна, пуснат през колоните в едната кола и ни снимаха от багажника на друга….


СТАРТ!

Untitled photo

Бях малко по-назад в “масовката”, но видях, че Кони и Влади са отпред и засилих за да съм до тях на видеото… то пък това видео никъде не са го пуснали… както и да е. Движехме по асфалта доста по-интензивно отколкото бе разумно за ултра, по-скоро всички бяха подпалили нагоре като за състезание под 2 часа. След малко над километър изоставихме асфалта и хванахме по черно в посока водопада Боров Камък, който според написаното в wikipedia e 63м. Напред имаше двама по-бързи момъка, аз, Влади, Кони и още една мацка движехме почти заедно нагоре по невероятно красивата пътека нагоре. Тук ще сложа малко снимки и по-малко думи.

Untitled photo

По едно време един мъж ни настигна и го пуснахме да ни изпревари, понеже бил по-бърз нагоре и по-бавен надолу. Така топ 3 при мъжете бе запълнен. Разбира се беше много много рано и всичко можеше да се случи.

Untitled photo
Untitled photo
Untitled photo

Типично хората говорят за “Спиращи дъха гледки”, но аз си падам буквалист и не помня гледка да ми е спирала дъха. Сега, пътеката нагоре определено ми ускори дишането и пулса и тук-таме ме задъха, но гледките само ме спираха за да ги снимам, та… ще говоря за “спиращи БЕГА гледки”, това трябва да е правилната фраза. Една от по-сериозните такива бе величествето на водопада. Спрях да му се насладя и да щракна няколко кадъра, при което останалите дръпнаха напред, даже не видях точно от къде минаха.

Оказа се, че се минава зад водопада, което не е като “през” водопада, но целия се мокриш. Тук вече бях останал сам и реших да си сложа слушалките и пусна музика (от телефона). Като един класически мърляч знам, че батерията на телефона ми вече издържа доста по-малко, взел съм си нов, но заради едни 99 отворени tab-a (и други малки дискомфорти) ме мързи да се изместя на новия. За няма и час батерията бе минала от пълна до 8x%. Оправих каквито настройки се сетих за да е по-пестелив и реших, че стигне ли на 50% местя партито и ще слушам музика от часовника, който е добре зареден и ще издържи очакваните около 8ч и с музика.

Untitled photo



Качих още едни стълби, цялото нещо бе много живописно. Точно над водопада имаше мостче, стори ми се че пътеката продължава натам, но се бях объркал.


Untitled photo

До тук бяха минали 48мин, 3.6км и над 500м изкачване, надморската бе над 1000м, бе облачно и влажно. След преплакването зад водопада бе взело да ми става хладно, температурата бе 8 градуса и реших, че ще се спра да си обуя панталона и сложа ветровката. Търсех подходящо място - всичко бе влажно наоколо и speedcross-ките леко се хлъзгаха по камъните и корените. След като пресякох реката по едно мостче намерих моята спирка. Свалих раницата и се облякох. Времето бе достатъчно да ме настигне следващия участник - третата от жените.

Untitled photo
Untitled photo
Untitled photo

Продължихме известно време що-годе заедно и полафихме за живота, състезанията и хората. Стигнахме мястото на което се разделят 13км и дългите дистанции и продължихме по нашата по асфалта нагоре, бе много приятно бегаемо изкачване. Понеже го бяхме подпукали на лаф следях дишането и си личи, че все още не е перфектно изчистено умението да бягаш бавно и да си контролираш лекото бягане… та аз се опитвах да водя темпото с нещо, което хипотетично би трябвало да мога да издържа на В100. Докато си лафим на 20м пред нас пътя пресече една лисица, такова не бях виждал “надиво” (наживо съм виждал в зоологическа), мечки също не съм виждал, но дано ме пази пресвети Файнман и да не виждам отблизо… От асфалта трябваше рязко да поемем наляво по стръмен баир. Това бе перфектно маркирано. Реално маркировката бе на ниво, сигурен съм, че ще има критика за това, че е точки и стрелки със спрей, но реално няма много варианти как да се маркира, а и нека запазим критиката за наистина важните неща… Изкачихме баира, гледките бяха доста готини и нащраках тези.

Untitled photo
Untitled photo
Untitled photo

Бяхме на почти 1400м надморска, от старта бях на почти 8км с 870м изкачване за час и 40 минути, 10 които са отишли за снимки и при спирането да се облека. Беше време да се разделим с дружката и да си хвана моето темпо - пожелах успех и засилих надолу. Тук ми беше и най-бързия километър от състезанието (4:48 средно, на места леко под 4 мин/км), при все, че имаше малко сняг, киша, а и наклона не винаги беше за разумно бягане, а и не съм си давал кой знае колко зор.

Малко преди 10-ти километър, на около 1240м надморска се пресича асфалтов път и там бе първия пункт - имаше вода, кока-кола, банани и може би още нещо. Заредих наличната ми вода, пих малко кола, останалото по план си го носех с мен. От тук нататък трасето продължи по черен път с приятен наклон нагоре, който бе напълно бегаем. Въртях между бягане и вървене. В един момент взе да ми става малко топло (беше около 8-9 градуса) и прибрах ветровката. Движех се през гора и в ляво от мен се надушваше поляна покрита с левурда (див чесън). Около 10 минути по-късно излязох от гората и започна да ръми, температурата падна малко и трябваше пак да си сложа ветровката. Малко съжалих, че бях мърляч и не се уверих, че поларените ми ръкавици са в колата (типично имам чифт там), а съм си ги оставил в Пловдив и нямаше как да ги взема в багажа. Поне сложих поларената шапка, а ръцете можеха да понесат малко студ. Там някъде щракнах и следните няколко кадъра.


Untitled photo
Untitled photo

Пътя продължаваше да е точно толкова бегаем със забележката, че е каменист и това не е супер приятно за краката, ако не си с добре омекотена подметка.

---

Тук малко лирическо отклонение: Като типичен мърляч, след като си унищожих чифта Speedgoat на К3 (бяха на бая време/километри и една сопа проби горната страна и съдра маратонката), все още не си бях взел мекички трейл маратонки. Speedcross-а с който бях не са никак омекотени. Имам и Evadict Ultra, ама пак като типичен мърляч ме мързеше да ги измия след лудогорските калища, а понеже съм (кьопава) мъжка кифла: не ми се стартираше с кални маратонки и си ги оставих вкъщи.

---

Наклона бе станал леко надолу, ръмежа бе приключил и бе започнало да се стопля. Бягах си надолу, но от каменистия път взех да усещам натоварване на лявото стъпало, долу-горе където се намират връзките. На Spring 360 тази част бая сериозно я бях претоварил и бе водещата причини да спра, вместо да рискувам кунтузия. Дали и днес нямаше да ме тормози? Маркирам, че има такава “светнала лампичка на таблото”, за сега ще следя усещането и ако от жълто мине на червено ще взема решение. Щракнах няколко гледки и продължих.

Untitled photo

Малко след това от черния път се завиваше нагоре по поляна, там ни чакаше човек с колело и вода. Попитах го колко пред мен са другите (очаквах да са Влади и Кони), той ми каза “5-6 минути” и продължих. Нямаше нужда да зареждам вода, а май там нямаше храна. Бяха минали 2ч 30 мин от старта и 15.8км, около 960м денивелация до тук т.е. под 100м изкачване за последните 6км. Надморската бе почти същата като на предния пункт - 1250м. Тук терена започна да става малко по-вълинист, а гледките доста по-вълнуващи. В момента в който терена стана мек сигнала от горната част на стъпалото спря, йей! Хем ми се искаше да настигна компанията и да движим заедно, хем нямаше как да не събера малко гледки. Продължавах да си движа комфортно, ако ги настигна - настигна.

Untitled photo
Untitled photo

За мое леко разочарование трасето движеше на около 20-50 м разстояние от хубавата панорама и леко излязох от него за да щракна следващите кадри. На трети час, малко след 19-ти километър пред мен се появиха Кобилини Стени… ех, мое Летящо  Спагетено Чудовище! Да се свети твоето мазно сосче! Творението ти е невероятно! Погледа ми залепна и моментално качих кадър у фейЦот.

Untitled photo
Untitled photo
Untitled photo

Нащраках и още няколко… батерията на телефона бе започнала притеснително да отива под 60%, а дори не бях преполовил състезанието. Както го бях решил по-рано, бе време да сменя източника на музика и от лежерния плейлист с ретро парчета в телефона минах на по-твърдия, който имам на часовника. Долу-горе от момента в който погледа към Кобилини Стени се отвори започна да духа малко по-силно. За щастие не бе чак толкова студено, сега преглеждам данните и се вижда, че е било 12-16 градуса. Там някъде мярнах Влади и Кони.

Untitled photo


Засилих малко да ги настигна и ми се получи. Обясних защо съм се замотал, щракнах още няколко кадъра и следващите 3-4км движехме заедно.


Untitled photo
Untitled photo

Заедно достигнахме следващия пункт - мястото на което се разделят 30 и 45 км. Намира се на 21км от старта, около 1400м надморска, на мен ми отне 3ч 20 мин. Там ни чакаше сам човек с няколко туби вода (май две от тях бяха с изотоник, понеже изглеждаше леко розовееща), плюс кисийки с нарязана краставица и сол, както и някое шише Кока-Кола. Аз малко се замотах с пълненето на вода и пиенето на кола, за това и другарчетата бяха леко напред. Настигнах ги и след малко се откри поредната панорама.

Untitled photo

Понеже беше станало топло и вятъра бе спрял реших, че ще спра да махна панталона и ветровката, вече беше за къси панталонки и блузка. Надявах се, че ще мога да спускам по-бързо от тях и да ги настигна.

Как да спускам като има толкова много спиращи бега гледки?


Untitled photo

Отделно самата пътека бе покрита със малки камъчета, а на едно усойно място под доста листа ми се стори, че имаше лед, поне леко се хлъзнах, но не успях да се пребия. Тук леко бедрата ми взеха да се обаждат. От старта бяха събрал сумарно около 500м спускане, а състезанието е с 5 пъти по толкова. Дано не страдам много заради тях… и докато си го мисля: БАМ - следващото местенце с убийствена гледка. Тук за малко изтървах пътеката и тръгнах по друга, но понеже имам качен трак видях, че не съм където трябва, огледах се и видях маркировката. Продължих нататък.

Untitled photo
Untitled photo

Пак спиране да снимам - на където ти се завърти погледа нещо страхотно. Оглеждах се напред за Влади и Кони, но не ги виждах. Както и да е, нямаме уговорка да го бягаме заедно, така че ако мога ще ги настигна, ако ли не - мога и сам. И още гледки, гледки и гледки…пътеката мина на черен път и движех към някакви къщи. На пътя пред мен се появи куче. Понеже пътя бе камернист не ме трудно да се наведа и взема един по-голям камък за всеки случай. Нямах намерение да целя кучето, но ако тръгне да ме напада трябваше да мога да го изгоня. Бягах си надолу, а то движеше на 20м пред мен. Не изглеждаше да има желание да ме нападне. Стигнах до къщите и щракнах още малко неща.

Untitled photo
Untitled photo
Untitled photo

Тук имаше леко баирче, което бързо бе превзето и пак надолу… от едно известно време природата бе започнала да ме привиква и се появи подходящо място. След като отговорих на призовката продължих по пътя. Няма да влизам в детайли, но който е фен на такива истории тук е момента да спомена великите подвизи на Ния на 5kmrun.

Untitled photo
Untitled photo
Untitled photo

Беше все така надолу със страхотен поглед към искърското дефиле. Бях на 28км от старта, надморската бе спаднала на леко 400м, слизането бе сумарно около 1600м, а изкачването около 1400м т.е. Ако общата денивелация е 2200м имах още 800м нагоре и 600м надолу за 17км. Бедрата ми прилично наболяваха, а времето бе 4ч 20 мин от старта. Доста се бе стоплило (беше към и над 25 градуса) и отдавна бях сменил поларената шапка с такава с козирка. Двете меки бутилки по 500мл вода бяха на привършване, а аз нямах ни най-малка представа дали напред ще има чешми, къде има следващ пункт или нещо подобно. Тук за малко излязох на асфалт, движещ нагоре към някакво село. Гледките продължаваха да са все така убийствени.

Untitled photo

Малко след това трасето рязко сви по черна пътека, която продължи да движи нагоре, към едно село. Вече водата беше на нула. В селото видях магазин и си купих 500 мл кола и 1.5л вода. Напълних шишенцата, прибрах останалата вода в търбуха и колата си я пазех за малко по-късно. Намирах се на малко след 30-ти км, надморска около 590м, там за малко да объркам пътя, но хора от селото ме опътиха. Малко след магазина имаше доста силно течаща чешма, тя бе и единствената, която видях до трасето (на 2-3 места имаше табели за други чешми, но не съм ходил да ги търся). Буквално 400м по-късно на точно 600м надморска, малко преди 31-ви км и за мен почти 5ч от старта, се намира следващия пункт, който бе пред една хижа. Тук имаше буркани с компот и яйца. Имаше и малко по-богат избор на храни спрямо предишните. Вече бях набрал на организаторите и се бях изнервил (детайлите по-късно), все пак грабнах един банан и продължих напред. Там някъде видях човека, който в началото движеше трети, беше бос и седнал на един камък. Явно нещо обувките му бяха направили проблем. Имаше 13км до финала, но реално нямаше нужда да помагам и си продължих.

Untitled photo

Движех се по коларски път, който предимно отиваше нагоре. Вече батерията на телефона ми беше на около 30%, време беше да спра и интернета и да го пускам от време на време. Щракнах някой друг кадър и продължих. Имаше някоя и друга по-голяма локва и рекичка, минаваща през пътя, които трябваше да се заобиколят. Рекичката бе с дълбочина до под кокалчетата и реших да я прегазя, което се оказа леко тъпа идея, понеже (кифленска работа), единствените не шарени чорапи, които си бях взел бяха подаръците от Панчарево (на NG), които не са баш за бягане. Pirin Hill са чудеснни за бягане и добре прилепват, ама шаренията им не пасваше на ярко червените ми маратонки, за това избрах NG-тата, но се оказа че като се намокрят не се усещат добре и си направих някои пришки на краката. Мърлява работа… Иначе вече бях отвъд 6-тия час след старта, много взех да се изнервям от жегата, неяснотата кога е следващия пункт, липсата на авери с които да обменя по някоя дума… а може би това, че от 3 часа насам дънех яко жици ми влияеше на настроението. Минаваха ми всякакви мисли около покъртително лошия маркетинг на събитието и как трябва да напиша гърчопис… но детайлите след като стигна до финала. В един момент наистина взе да ми писва, видях, че съм изкачил към 2200 денивелация и има още 300. Реших да се излегна за малко.

Untitled photo
Untitled photo

Имаше страхотна гледка, но даже не ми се снимаше, така че няма как да я покажа. Полежах си 2-3 минути, но се сетих за една притча, разказвана в моето семейство, припомняна с “Нали знаеш какво е казала Киранкината майка?”. Не я намирам онлайн, но ето накратко притчата:

“Млада мома Керанка била омъжена за избранника на родителите си. Вечерта след сватбата за пръв път легнали заедно, тя напипала непозната анатомична част от тялото на мъжа си и избягла в родната си къща. Постояла там няколко дни, но един ден майка ѝ отишла при нея и напомнила “Дъще, тебе чака!’ ”.

Та така… може и да има голям кър… опа, баир… за поемане, ама мене чака… станах и продължих да драпам нагоре. Щракнах гледката назад към средата на предпоследното тежко изкачване.

Untitled photo

Там се откри гледка към последния баир, на който се виждаха 4-5 човека, убеден бях, че Влади и Кони са сред тях, останалите трябва да са от средната дистанция. За нещастие имаше пункт, пардон, багажник на джип, до който трябваше да се спусна. Вярно, 4-5м денивелация, ама като знаеш какво те чака нагоре дори и това е много. Примрънках на момъците част от оплакванията ми, примерно че пункта беше добре да е по-горе, че е добре на номерата да пише къде има пункт и разни подобни (ще ги има детайлно разписани по-долу), те отговориха с “Той си е такъв”... еми щом е такъв… ще видите по-долу в текста... Обратно на трасето. Продължих да качвам баира, напомняше ми на изкачването на връх Амбарица в Стара Планина - супер дълъг баир и аха да решиш, че виждаш края и ъгъла леко се сменя и има още… Накрая стигнах отгоре и се откри тази гледка на север към Вратцата:

Untitled photo

Отново бях на почти 1400м надморска. Всичките (почти) 2500м изкачване бяха поети в рамките на 7ч или 40км, оставаха около 5 км с 800 м спускане до финала. Опитах да спускам надолу, но бедрата ми не желаеха да кооперират без мрънкане. Карах го по-лежерно и се опитвах да се насладя на гледките. Пощраках малко, разминах се с няколко мотора, които караха по черната пътека. Самата пътека бе цялата в малки камъчета и не бе от най-приятните за бягане, но и беше все тая, защото следващите бяха много назад, а предните достатъчно напред. Нямаше причина да си давам зор. На около 500м от финала се откри гледка към селото и към водопада “Боров Камък”, изглеждаше много величествено.

Untitled photo

Опитах се да позная къде точно е мината с трагедията от 1966-та, която е на съседен склон, но не се виждаше много ясно, а и не е важно. Още няколко минути и пред мен се показа поляна в гората, на която имаше много хора и не успях да идентифицирам къде точно е финала. Все пак стигнах до една шатра, която, където ме записаха, че съм завършил. Предложиха ми бира Пустиняк, но вече бях твърде кисел и не ми се занимаваше. Общо имаше 20-30 човека и течеше награждаването. Мярнах няколко познати лица и споделих мисли и критики… но време е да го завърша и да мина на съществената част.



КРИТИКА:

Ще се опитам да се придържам към практиките на доброто критикуване: https://toest.bg/da-kritikuvame/ плюс най-важното “it’s not about you!” (правиш го за другите, не за себе си!).


Искам да напомня за трагедиите, които споменах по-рано, както и да спомена много любим цитат на … ще видите кой:


"За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно." - Васил Иванов Кунчев


Или казано по-просто: също като Трибалете са “направили на попара Александър Македонски”, аз да направя на попара един друг Александър. Защо? Защото с кадрите и разказа си неизбежно правя много сериозна реклама на събитието и имам силни опасения, че при доста повече участници и по-малък късмет с времето има всички предпоставки да стане трагедия. Проблемите са организационни и от 2 типа - първия е маркетинг, който в случая предпазва от втория, а именно безопсаност. Безопасността трябва винаги да е първите 5 приоритета и ако не можеш да я гарантираш по-добре да няма събитие.


По-важна група проблеми - безопасност: Април, с часове на открито, високо в балкана.


Аз не съм организатор на събития, но съм бил на достатъчно такива, а и съм бил в ситуации в които е имало рязка промяна на времето или нужда от бърза реакция на екипа и е трябвало да си подготвен. На Орехово/Персенк 2016-та имаше контузен състезател (аз бях фотограф) и трябваше да дойдат да го извозят. Юли 2018-та в Родопите, около хижа Персенк, за 30 мин обърна от топъл слънчев следобед на буря със студен дъжд, обърнал в градушка и температурата рязко падна, но в раницата имах яке и не намръзнах много. В колата имах дрехи за преобличане и всичко бе ок. На Равногор 2021-ва, в края на Май на около 1300м надморска започна прилично силен дъжд и вятър; при който един от състезателите (по клинче и потник) доста бе намръзнал (проверих, температурата в него момент е била 9 градуса). Преди няколко седмици на Търново едната аверка с която тичах се спъна и си направи прилично голяма аркада на коляното, за щастие пункта бе на 2км и там имаше линейка и я закараха в болницата. Убеден съм, че ще има куп други примери за нужда от намеса от екипа и медицински лица. За това подоготовката на екипа и синхронизацията със специалисти буквално може да се окаже на живот и смърт. Да няпомня ли как Шабан изпадна в хипотермия на връх Ботев при състезание на маратон.бг (които също доста мърляво са организирани) или за трагедията с 21 жертви на Ултра в Китай преди няколко месеца?


За това, когато състезанието стане над час-два, а особенно има ли Ултра в името организаторите ТРЯБВА … лично мнение, базирано на това което съм видял в други наши състезания; не ми е известно някъде да има ясно разписани правила, а е силно препоръчително да има такива:

- Да изисква задължителна екипировка - термо фолио, ветровка, шапка, съдове за вода, определено количество храна, подходящи обувки и други.

- Да проверява дали задължителната екипировка е в нас.

- Да има ясен план за реакция в извънредна ситуация.

- Да има пълно съгласуване със специализираните органи (вероятно е имало, но не знам), които може да се наложи да се включат - Планинска Спасителна Служба, Бърза Помощ и т.н.

- Всички тези неща да са ясно уповестени на участниците в рамките на техническа конференция (или в мейл или на сайта), преди да разпишат бланка за освобождаване от отговорност.


Това, че състезателите подписваме бланка за поемане на отговорност не значи организаторите да са безотговорни.

Още малко:

- Силно е препоръчително локацията на пунктовете да е лесно достъпна на състезателните номера - на кой км се намират и какво има там (вода, храна, лекарска помощ?). Това може да го взаимствате от която и да е голяма наша ултра, а и не само ултра.

- Желателно е да има и профила на трасето.

- Добре е да се помисли за по-богато снабдени пунктове, аз лично бях тръгнал с всичката ми необходима храна, но това по-скоро е изключение. Повечето разчитат на храна от пунктовете.

- Хубаво е да има по повече от един човек на пункт.

- Като цяло трябва да помислите как да се осигури по-голям екип от хора, примерно да се наберат доброволци и/или търсят комбина с други организатори.

- Високопроходимия автомобил, с който евентуално може да се наложи да се извози някой от планината до път/линейка, да не е едновременно и пункт.


Не са много изисквания, може би част от тях са покрити, но други не са. Нищо от тях не е невъзможни за покриване и повечето ултра събития го покриват, защото от тези неща съвсем буквално могат да зависят нечие здраве или дори живот.



Какво пък, ако нищо не се подобри? “Той си е такъв” ... или пък до сега нищо не е ставало, както нищото случило се при тестовото пускане на ядрен реактор в Чернобил, точно преди 36г на 26/04/1986-та, заради дефект, който се е знаел от 70-те и се е криел. А после нашата родна власт е играла стратагията “ще си мълчим” и ‘рупай тези радиоактивни марули… но обратно при ТрибАлете...


Втора група организационен проблем - Маркетинг:

Понеже и маркетинга е на плачевно ниво, това силно е намаляло шанса горните недостатъци да докарат ситуацията до сакатлък.

Коментирайки събитието, аверче от региона каза нещо в десятката, за това цитирам: ...през целия мой съзнателен живот, всички други българи се опитват да ме убедят, че северозапада е най-западналия край на България, там няма нищо и всички са много по-зле от другите. Нá ви сега паралена реалност.

Бедствайки (емоционално) след 6-тия час мислех това да критикувам, ама после осъзнах за другия, далеч по-важен тип проблем…

Започваме от заглавието на организацията BG Events & Guiding - това подсказва за някакво минимално ниво на професионализъм, което не би следвало да няма такива фрапиращи проблеми. Прегледах миналите събития и първото е Крета Рън, на 22 Януари 2017-та, преди повече от 5 години.

Първото “У Царството на Трибалете” е 2018-та...

Реално разказа ми е за 5-то издание и въпреки по-горе показаното трасе, бяхме цифром и словом 11 (един-над-десет) участника на дългата дистанция (общо малко над 50).

Каква ли може да е причината?

Преди доста време последвах страницата им във фейсбуук и доколкото си спомням някъде пишеше, че целта им е да популяризират красиви малко известни места в северозапада, но въпреки целта и това, че е 5то издание състезанието остава покъртително бутиково, част от една “западнала паралелна реалност”. Отваряш им страницата във фейса и описанието е следното:

“Спортни събития, природа, бягане, колоездене, здравословен живот, сиренье! СПОРТ, ПРИРОДА, ЖИВОТ - това е нашето кредо! Тук публикуваме информация за всичките събития - бягане, шосейно и планинско колоездене, които организираме на уникално красиви места в България! Кои сме ние? BGEVENTS.EU”

Отваряш сайта им и… няма такъв?

Отваряш събитието от тази година и виждаш на преден план снимка на някаква мома правеща въздушна целувка (признавам си, Деси е мацка, но какво общо има със състезанието?) и заглавие, което нищо не говори. Описанието е още по-голям потрес…


Първо, настоящото описание е очевидно копирано 1 към едно от стари, защото пише, че е трета, а не 5та година, каквато е реално.

После: какво общо има с трибАлете цялото състезание?

Да се минава през тяхна крепост… или може би техни знаци са налични на медалите или тениските… пардон, няма медали за финиширалите или пък тениски. Може би са сложени на логото на сай.. ох, чакай… няма сайт. И после, при липса на нищо свързано с Трибалете в заглавието текста “правят НА ПОПАРА одриският цар Ситалк, Филип Македонски и сина му Александър, наречен после "Велики", който взима от тях воини за своя авангард при "завладяването" на света” сложен преди описанието на трасето лъха на стабилно избиване на комплекси… а видеото, където организатора се мята гол в реката ами, момци… It’s not about you!

Аз, като клиент сериозно бих обмислил дали да се вдигна от майкината си и да отделя ден-два, сума пари (гориво, хотел, храна, стартова такса и т.н.), да се откажа от други планове, както и да имам нужното време за възстановяване след събитието.

Не се прави така, трябва доста повече старание (или в случая - късмет), за да ме привлечете.

Ето ви заглавна снимка, която ясно илюстрира за какво иде реч:

Untitled photo

Какво бих направил аз:

Предвид, че е 5та година и имаше общо 50-на участника на 4 дистанции ЗАКРИВАЙ! Рециклирай трасетата във формат Враца Ултра, заглавие което ще е мигновено разпознаваемо. Кадъра от по-горе се преизползва. Оправете всички организационни проблеми, за да не стане трагедия. Ползвайте символите на Трибалете за брандинг, това би било чудесно. Разкажете каква попара са сипвали СЛЕД като разкажете какво се предлага в състезанието. Направете си сайт! Снимайте видео с гледки от трасето и по време на видеото го разкажете за историята на района, защо не?


Нека финала не е като за шепа наркоманье в гората, а хората в града да станат част от събитието, както е с Асеновград при Персенк, с Банско при Пирин Ултра, както е в Трявна при тяхната Ултра и т.н. Спорта ни е красив и предизвикателен и постоянно се разраства - няма какво да се крием.

Може старт/финала да е между два стека с бира и белязан от линия от сухи листа, няма лошо - този чар го пазете.

Само си представям величието на това малко преди финала пред мен да се изправи могъщата Вратца! Ето това е як край на предизвикателен ден!

Стартирайки от центъра на града ще се избегне проблема с тясната пътека към водопада, която сега започва на 1.5км след старта. От центъра на Враца до настоящата изсипана линия от листа са грубо 5км, ще има време да се разредят участниците. Поради по-далечния старт 45км ще станат малко над 50, 30 ще станат към 40 и 13 около 21, които пак са супер дистанции. А може и да се измисли нещо наистина ултра в по-голяма част на Врачанския Балкан, но там наистина трябва много да се разшири екипа и още по-сериозно да се помисли за безопасността.


Оправете всичко това, особено проблемите около безопасноста, гарантирано по тази тема всеки организатор на Ултра би съдействал и споделил опит, и пожелавам 2023-та, шесто издание на “У царството на трибАлете”, или първо на “Враца Ултра” да има не 11 човека на дългата дистанция, ами предварително записан трицифрен брой участници на всяка от дистанциите, които идват от минимум 11 държави! За да не съм просто хейтърин - подарявам всички кадри от трасето и ако решите да снимате рекламни кадри ще отскоча до Враца да помогна, включително с кадри от дрон, тъкмо повод да си почистя една от многото мърлявости - това, че ме мързи да си изкарам курс за дрон и за това не го ползвам (ама трябва да ме предупредите няколко седмици по-рано).


За десерт пример с реклама, която ми излиза във фейса за Румънска ултра в регион, който не е по-красив от Врачанския балкан:

Photos

Powered by SmugMug Owner Log In