Сбита предистория: Бях в щатите и пропуснах някои Български състезания, но изрових Golden Gate Half Marathon за компенсация. Висша форма на тъпотия на крос Съедининие ми свалиха самоувереността, а и бях мярнал, че състезанието има 1200 feet (400м) денивелация и след 2 проверки (21км и 16км) се нацелих да гоня 2 часа и 15 мин време. Колегата се беше навил и той да бяга 21к. Ето и по-подробна предистория с не малко кадри от околностите на моста в мъгла...

Race Day, Неделя 4-ти Ноември 2018-та:

Беше ден първи от зимното часово време в Щатите, та нощта беше по-кратка и трябваше да станем доста рано, за да шофирам около час и нещо до San Francisco, където Иво беше запазил паркинг. Хванахме Uber до Ghirardelli Square и бяхме там около час преди старта.

Започна да се развиделява и изгрева разцепи...

Реших да съм с раничката за бягане, за да имам място за фотоапаратчето (Sony RX100M4)... и още нещо :)  Имаше достатъчно пунктове и вода не ми трябваше. Останалата ми екипировка беше: тениската от Marathon Plovdiv 2018-та за късмет, че там ми беше личният рекорд (2:04), панталонки и компресиращи чорапи от Decathlon. Маратонките ми бяха ASICS GEL QUANTUM 360, които си взех от щатите и ми бяха супер удобни и оранжева каишка за Fenix 5X-a :). Бях предвидил клин и термо блуза, но бързо се отказах от тях - беше приятно топло.

Оставихме си багажите при организаторите и започнахме със загрявки и други предподготовки. Докато с Иво си лафехме забелязах интересна гледка: нямам го снимано, но си представете - 30-40 преносими тоалетни една до друга... и на 10м от вратата опашчици с много хора, чакащи да се облекчат.

Не точно пред вратата, на 10м... даже в първия момент си мислех, че са свободни и малко се засилих да ползвам една, но после осъзнах каква е организацията.

Та, зововете на природата настрани, малко по малко взе да светва и се насочихме към старта.

Броя участници беше около 3200, а самия старт беше разделен на 4 "вълни", стартиращи през 5 минути, за да не си пречим много-много.

Вълни на старт:

Първа - всички, които целят да завършат под 1:45.

Втора - останалите, търсещи финиш около и под 2:00

Трета - всички под 2:30, аз бях в тази.

Четвърта - останалите, Иво се ориентира към тази. 

В началото с Иво се ръгнахме на едно място, но след това видях хора, държащи табелки с време и се наместих между този с 2:15 (целта ми) и малко пред този с 2:30 (първи от следващата група). В кадъра се вижда и табелката на пейсъра за 2:15 минутен полумаратон.

Секунди след старта на първата вълна:

Та.... СТАРТ!

Дойде момента в който и ние стартирахме, първоначално беше баир и нямаше какво да се напъвам. Целта беше цялото да го бягам, а не като на Съединение да излетя на старта и 40% от състезанието да ми е вървене. Спирания си бях разрешил само по пунктовете и за щракване на нещо. Набързо изкачихме баира от първите 400м, който щеше да е и финалното спускане (старт и финал бяха на 100м един от друг). Следваше плавно слизане надолу, което щеше да ми е изкачване последните 1-2км. Организаторите на Маратон Пловдив бяха споделили една мисъл: "Half Marathon is just a 5k with a 10 mile warm up", та тактиката беше планирана да е: 16км да не се назорвам и след това напъвам, в него момент най-бързите ми 5к бяха 23:19, така че за последните 5км, предвид баирчето, ги смятах малко под 25 мин. Все пак си изпреварвах бавничко някакви хора, дори надолу съм направи средно 5:20мин/км на втори километър, което сравнено с първи километър на крос Съединение с 4:20 мин/км си е лежерно. Тук-таме се срещаха вървящи, но аз си биех свинския тръс със поглед забит към моста... който, за сега, не беше близко.

Следва малко повече снимки и по-малко думи, на километър 5 направихме едно удължаване (отиваш в една посока и после се връщаш в обратната лента), където можеше да се огледат тези напред (или назад, след обръщалото). Подобно се оказа че има и между 15-ти и 16-ти км, таман като ми започват последните 5км.

Следваше леко изкачване, което успях да изкарам бягайки със забавено темпо.

Ето и разликата между гледката като бяхме долу и след като се качихме:

Пътеката до къщите от горния кадър, в последствие, се оказа пътя ни към финала, но за това след малко. До моста имаше още разстояние и изкачване...

Минахме втория подкрепителен пукнт, предполагам километър номер 6.44, май ги бяха сложили през 2 мили (3.22км). След него имаше и едни чаровни еднакви къщи, които неизбежно снимах.

Следваше още комбинация между равнен терен и плавно изкачване, все по асфалт.  Правих по някоя щраканка и тичках без да се пренапъвам... ето последния читав кадър, секунди преди да навлзяза по източното пешеходно крило на 2723-метровия Golden Gate Bridge, линка е към wikipedia за подхранване на Триви-опасните

Следваха близо 3км в посока, плюс потенциал за силен вятър, но каквото - такова.

По-малко текст и повече снимки:

Беше време да си направя и малоумно селфи, това което е най-горе...

Тъкмо тук, около средата на моста си настигнах и гонената цел - 2 часа и 15 минути. Мислех си "Намирам се на около 8-ми километър, ще бягам до 16-ти с този пейсър и след това ще натискам" и три секунди по-късно го изпреварих...

Малко се чувствах виновен, но имах сили и гледах да не се пренапъвам, а после каквото сабя покаже.

На кадъра по-долу се виждат и бързаците, които вече са завъртяли на обратно по Западния край на моста...

Слязохме от моста на един паркинг, който до сега не бях посещавал. Гледката ми хареса и я щракнах. Беше километър номер 10 и следваше (най-накрая) надолу по черно. Там  напънах яката за 100-200м с малко над 18км/ч (3:20мин/км) бе за кратко, защото имаше много хора и можеше да отнеса някой като куцо пиле - домат. Като забавих успях и да щракна малко, гледката даже малко ме поспря.

Ето поредната доза "малко по 1000 думи" (a picture's worth 1000 words)

При пробното бягане до моста тази отсечка не беше достъпна, защото минава през заграждение под основата на моста, на което имаше надпис от сорта на "No threspasing, voliators will be fined (едница с 6 нули, ако не се лъжа, може и 7 да са били обаче)". Та минахме го това и подкарахме нагоре по баир, който на тестовото го бях вървял, сега си го тичках и нямаше зор, а и ние правехме само половината от баира.

Бях си минал целеното време и от тук нататък трябваше малко да изключа фотографската си част от мозъка и да се концентрирам върху бягането и евентуално да не "фалирам" преди финала, обръщайки го в бягане/вървене/бягане/вървене.

Исках да го бягам до край.

Все пак нащраках една мацка със странно облекло и гледка на Запад от моста...

На изхода от моста ни дебнеше единия от фотографите, който имаше хубава техника, и дотам...

Следваха още близо 3км по моста, след това слизане, подкрепителен пункт, слизане, което го забързах, после втората врътка на 16-ти км. Предвид как се чувствах се бях навил да го избягам за под 2 часа. Обаче точно на врътката (що-годе където е сниман долния кадър) видях пейсъра с 2:00 в ръка, беше на около 1км или 5 мин пред мен. 5 мин, които и задника да си скъсам от бягане няма как да стопя за 5км, което малко ме натъжи... но трябваше да се бяга, както и щракне моста от един ъгъл, който бях мярнал на картички по-рано и ми хареса.

Та, още малко кадри:

Беше между 16-ти и 17-ти км, като забелязах, че напред има фотограф на рибарско столче (I mean "seriously???")... тогава реших да си извадя българския флаг от джобчето (който специално бях си поръчал от amazon по случая)... Кадър няма, защото явно всичките фотографи там бяха не-кадЪрни, но кот такоа.... обаче ме удари една емоция (която ме удари и сега, пишейки това) и следващите близо 2км ми течаха сълзи ... уж не съм патрЕот, уж концепцията за Държава доста издиша в едно глобално общество, ама ...кот' такоА...

Някъде там ме усени мисълта, така да се каже получих просветление, че образа, държащ време 2:00, стартира с втората вълна, аз с третата и от там имаше 5 мин преднина, реално за 8км бях изял 15 минути време и ако можех да задържа темпото имах някакъв шанс да се мушна под 2 часа... и продължих да натискам без да се пренавивам. Пак минахме покрай статуята на кит и това е последната снимка, направена от мен по време на бягането.

Бягахме по черно и наравно до плажа, което беше приятно, но следваше финалното изкачване и спускане. На някой пункт бях дръпнал 2 гела, а ползвал един и си оставих един за малко преди финала.

Към края на 20-ти километър, за кратко, обърнах на вървене не с цел снимки или заради пункт, а да си изпия гела. Беше започнало да се стопля, а и баира ми беше вдигнал пулса, исках да поема малко въздух и течна храна преди финалния напън. Времето ми беше доста малко под 2 часа и никак не беше сигурно дали ще успея да се ръгна под.

Та, баира свърши и започна финалното спускане. 300м със среден пейс 4:12, като на финалната права вдигнах малко над 15км/ч (3:53 пейс), на финала имаше фотографи, ама и те не влагаха много старание... но пък ме има от няколко ъгъла.

Ето и линка в Strava. И да, деневелацията се оказа малко под 200м, а аз очаквах 1200 стъпки (400м), или не съм запомнил правилно, или тези странни хора освен че мерят дължината със стъпки и мили, броят положителната и отрицателната денивелация (изкачване и слизане) и от там излязоха 400м.

Информация за времето ми от мейла:

Congratulations #3069, DIMITAR TZANKOV!

Here are your results for the Golden Gate Half Marathon and 5K:

Your final time is 01:59:36 at a 00:09:07 pace.

You finished 902 out of 3191 in the HALF.

You finished 192 out of 468 in your class M30-39.

Предвид, че до сега винаги съм финиширал в последните 30% това си беше постижение... Отделно беше малко над 21.1км, така че най-бързото ми полумаратонско време се оказа 1:58:13 (според Strava).

Сложиха ми медал за финиширане на връта, дадоха ми една вода и ме изгониха от финалната зона. Мярнах, че след финала има фотограф и се ръгнах да ме снима. Докато ме щракаше осъзнах, че на 10м е имало опашка от десетки чакащи и аз като типичен Бай Ганьо съм се прередил, но каквото - такова... поемаш си срама и продължаваш.

Като леко ми намаля адреналина в кръвта тръгнах на обратно по трасето да посрещна Иво, таман бях стигнал на мястото, където вървях и пих гел и той се появи. Изобщо не бях подготвен и не го снимах... потичах малко с него почти до финала и той го мина за 2 час и 17, което си е супер добро време за първо такова бягане, почти без подготовка.

След това малко разходка на обратно до колата, преобличане, хапване на китайско в China Town и връщане към Силициевата долина за релакс.

Ето и целия албум с кадри от бягането, както и официалните кадри, които ми пратиха (и за които бях платил $15 ...)

Беше време да се насладя на победата над себе си, да си започна тренировката за нов личен рекорд на 5км (под настоящия 23:19) и време за избор на "изтезанията" за 2019-та. И тъй като това го пиша в средата на 2019-та се надявам скоро да споделя и за някои от тях.